За книгата

Тази книга е изчерпана и не се предлага.

Кой е най-бързият път към просветлението?"

Малцина от тибетците, които коленичат пред Далай Лама, са го виждали преди. В ранната сутрин тук са се събрали около 300 души и почти всички току-що пристигат от Тибет след опасното пътуване през високите, покрити със сняг върхове, през Непал и накрая до Дхармсала, планинско градче в северна Индия, където Далай Лама живее в изгнание. Погледите на всички са насочени към този човек, сякаш са изправени пред видение. За тях той е бог и цар, а за китайците, окупирали Тибет – "главата на змията". Лицата на всички – от старите монаси до малките деца – са почернели от ослепителното слънце, отразено от снеговете, които току-що са прекосили. По пътя някои са загубили пръсти на ръцете и краката от премръзване. Тишината се нарушава единствено от тихия плач на възрастна жена, която е виждала своя бог и цар само веднъж – преди 40 години в Тибет.

Далай Лама седи на стол пред гостите си. Той се мъчи да ги накара да поотпуснат, като ги пита откъде идват и има ли някой от родната му провинция Амдо. Но малцина се осмеляват да отговорят със сподавени гласове – всички са преизпълнени със страхопочтителност от тази среща. Накрая Далай Лама им дава онова, за което са дошли.

– Тибет преживя последните 40 години в китайска окупация благодарение на вашата сила и решителност – казва той с дълбок, ехтящ глас. – Знам колко трудно сте стигнали дотук и знам, че сте страдали по пътя. Но стигайки дотук, вие показвате не само своята решителност, а решителността на Тибет. Приемете моите поздрави и моята благодарност за това, което сте направили.

Това не е ролята, за която е роден Далай Лама. Той никога не би разговарял и не би се срещнал с обикновени хора в онзи Тибет, откъдето през 1959 г. китайците го прогонват. Както пише в автобиографията си "Свобода в изгнание", в редките случаи, когато в Ласа излиза от официалната си резиденция Потала – двореца с хиляда стаи, той преминава край хората върху носилка с жълт копринен балдахин, носена от 20 офицери със зелени мантии и червени шапки и обграден от стотици хора – монаси и музиканти, конници със саби, "носачи, които носеха моите пойни птици в клетки и личните ми вещи, обвити в жълта коприна". За да не могат хората да стигнат прекалено близо до него, целият антураж е охраняван от монашеската полиция. "В ръцете си носеха дълги камшици, които не биха се поколебали да използват", пише той.

"Изгнанието ме направи по-силен", казва Далай Лама. Според по-младия му брат Тензин Чогял, "то му позволи да осъществи изцяло способностите си. В Потала живееше в усамотение и изолация. Ако принудителното му заминаване бе свързано с едно хубаво нещо, то е, че се изправи пред собствения си народ и пред света. Той получи възможност да види нещата такива, каквито са в действителност". Някога най-изолирания лидер от този век, днес Далай Лама е сред онези, които пътуват най-много и са най-популярни. Човекът с очилата в червената роба се е превърнал във фокусна точка на тревогата на света от авторитарния китайски режим – графикът на Далай Лама е свидетелство за това. Една седмица той е в Чехската република на гости на приятеля си Вацлав Хавел, през следващата – в Холивуд, в Калифорния с Ричард Гиър и Шарън Стоун. А после може би ще отпътува за Австралия, където при последното си посещение изнесе лекция пред видни бизнесмени на тема "Етика и печалба". Далай Лама е човек, който живее в два свята. В единия се среща със световни лидери и участва в бляскави светски събития с холивудски звезди, за да събира средства за тибетската кауза. В другия – света на тибетския будизъм – той е велик мъдрец и учител, четиринадесетото превъплъщение на първия Далай Лама. Той се консултира с държавните ясновидци, които изпадат в транс, за да предскажат бъдещето на Тибет. В традицията на една религия, която дълбоко почита великите си учители, в една от стаите на двореца той пази покрития с найлон труп на любимия си учител Лин Ринпоче, умрял през 1983 г. Независимо дали си е вкъщи или на път, Далай Лама става в 4 часа сутринта, моли се и медитира до шест, взема душ и закусва с цампа – тибетска каша от печен ечемик, към която обикновено се прибавя мед и масло. При пътуванията си прекарва цялото си време в срещи. В Мелбърн през 1996 г. той провежда 17 срещи за един ден, като започва с разговор с един равин в 7:50 сутринта и завършва с вечерна лекция пред 20000 души на тема "Вътрешен мир, световен мир". При повечето си пътувания той изнася лекции върху будистката етика и практика. Не всички го разбират. При посещението си в Калифорния през 1996 г. той се разплаква със сълзи, когато някой го пита: "Кой е най-бързият път към просветлението?" В интервюта за вестници и по телевизията Далай Лама се обявява за автономност на Тибет. Той признава, че пълната независимост е невъзможна и казва, че би приел китайски контрол върху международната и отбранителна политика на Тибет, но Китай оставя думите му без отговор. Напоследък Далай Лама проучва дали принципът, използван за Хонконг – "една страна, две системи", може да се приложи и в Тибет. Междувременно той лобира пред китайските емигрантски общности – хората, които винаги ще бъдат съседи на Тибет, "освен ако не настъпи някаква гигантска геоложка промяна", завършва той със смях. В Дхармсала животът му следва по-строго разписание. Той се моли и медтира с часове всяка сутрин и вечер, но но все пак намира половин час за тренировъчния си велосипед и за телевизионните новини на Би Би Си, които лови със сателитна антена, подарък от един американски приятел. Понякога влиза в работилницата си, за да поправя счупени часовници и изобщо всеки спрял часовник в двореца. Далай Лама винаги се е увличал от технически неща. Този живот прикрива ерудицията му и рисковете, на които е изложен. Той е велик учител и в четирите основни направления на тибетския будизъм. Поради това той си е навлякъл омразата на малка фундаменталистка секта, според която трябва да участва само в ритуалите на своята собствена секта на Жълтите шапки. Според индийската полиция тази секта може би е убила трима от най-близките религиозни сподвижници на Далай Лама в стая, намираща се само на сто метра от неговия дом в началото на 1997 г. Нападението е толкова яростно, че помещението е опръскано с кръв до тавана. Един от най-миролюбивите хора в света е принуден да живее зад високи стени и железни врати, охраняван от въоръжени индийски войници.

Въпреки всичко Далай Лама е преизпълнен с оптимизъм: "Чувствам се толкова здрав, че сигурно ще живея до 100 години. А ако стане така, то ще умра в свободен Тибет". Това звучи по-скоро като пожелание, но както посочва Далай Лама, Съветският съюз издържа по-малко от 75 години и при разпадането му десетки страни получиха свободата си. Тоталитарният режим в Китай е на 48 години. Ако Далай Лама е прав за продължителността на живота на комунизма, то той може би наистина ще види пак Потала. Неговият народ ще го чака все така всеотдайно.

За автора

Тензин Гяцо е четиринадесетият и настоящ Далай Лама, духовен водач на тибетските будисти. Негово Светейшество Далай Лама XIV, Тензин Гяцо се явява духовен лидер на тибетския народ. Роден на 6 юли 1935 година в малкото селце Такцер в североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 година Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 година, вече след смъртта на Далай Лама XIII - Тубтен Гяцо, в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Лхамо Дхондруп бил признат за въплъщение на своя предшественик.


Поредици


Избрано

При Тиберий

Ник Тошес

Бестселър

Монахът, който продаде своето ферари

Робин Шарма