Духовни съвети за будисти и християни

За книгата

Тази книга е изчерпана и не се предлага.

Кой е най-бързият път към просветлението?"

Малцина от тибетците, които коленичат пред Далай Лама, са го виждали преди. В ранната сутрин тук са се събрали около 300 души и почти всички току-що пристигат от Тибет след опасното пътуване през високите, покрити със сняг върхове, през Непал и накрая до Дхармсала, планинско градче в северна Индия, където Далай Лама живее в изгнание. Погледите на всички са насочени към този човек, сякаш са изправени пред видение. За тях той е бог и цар, а за китайците, окупирали Тибет – "главата на змията". Лицата на всички – от старите монаси до малките деца – са почернели от ослепителното слънце, отразено от снеговете, които току-що са прекосили. По пътя някои са загубили пръсти на ръцете и краката от премръзване. Тишината се нарушава единствено от тихия плач на възрастна жена, която е виждала своя бог и цар само веднъж – преди 40 години в Тибет.

Далай Лама седи на стол пред гостите си. Той се мъчи да ги накара да поотпуснат, като ги пита откъде идват и има ли някой от родната му провинция Амдо. Но малцина се осмеляват да отговорят със сподавени гласове – всички са преизпълнени със страхопочтителност от тази среща. Накрая Далай Лама им дава онова, за което са дошли.

– Тибет преживя последните 40 години в китайска окупация благодарение на вашата сила и решителност – казва той с дълбок, ехтящ глас. – Знам колко трудно сте стигнали дотук и знам, че сте страдали по пътя. Но стигайки дотук, вие показвате не само своята решителност, а решителността на Тибет. Приемете моите поздрави и моята благодарност за това, което сте направили.

Това не е ролята, за която е роден Далай Лама. Той никога не би разговарял и не би се срещнал с обикновени хора в онзи Тибет, откъдето през 1959 г. китайците го прогонват. Както пише в автобиографията си "Свобода в изгнание", в редките случаи, когато в Ласа излиза от официалната си резиденция Потала – двореца с хиляда стаи, той преминава край хората върху носилка с жълт копринен балдахин, носена от 20 офицери със зелени мантии и червени шапки и обграден от стотици хора – монаси и музиканти, конници със саби, "носачи, които носеха моите пойни птици в клетки и личните ми вещи, обвити в жълта коприна". За да не могат хората да стигнат прекалено близо до него, целият антураж е охраняван от монашеската полиция. "В ръцете си носеха дълги камшици, които не биха се поколебали да използват", пише той.

"Изгнанието ме направи по-силен", казва Далай Лама. Според по-младия му брат Тензин Чогял, "то му позволи да осъществи изцяло способностите си. В Потала живееше в усамотение и изолация. Ако принудителното му заминаване бе свързано с едно хубаво нещо, то е, че се изправи пред собствения си народ и пред света. Той получи възможност да види нещата такива, каквито са в действителност". Някога най-изолирания лидер от този век, днес Далай Лама е сред онези, които пътуват най-много и са най-популярни. Човекът с очилата в червената роба се е превърнал във фокусна точка на тревогата на света от авторитарния китайски режим – графикът на Далай Лама е свидетелство за това. Една седмица той е в Чехската република на гости на приятеля си Вацлав Хавел, през следващата – в Холивуд, в Калифорния с Ричард Гиър и Шарън Стоун. А после може би ще отпътува за Австралия, където при последното си посещение изнесе лекция пред видни бизнесмени на тема "Етика и печалба". Далай Лама е човек, който живее в два свята. В единия се среща със световни лидери и участва в бляскави светски събития с холивудски звезди, за да събира средства за тибетската кауза. В другия – света на тибетския будизъм – той е велик мъдрец и учител, четиринадесетото превъплъщение на първия Далай Лама. Той се консултира с държавните ясновидци, които изпадат в транс, за да предскажат бъдещето на Тибет. В традицията на една религия, която дълбоко почита великите си учители, в една от стаите на двореца той пази покрития с найлон труп на любимия си учител Лин Ринпоче, умрял през 1983 г. Независимо дали си е вкъщи или на път, Далай Лама става в 4 часа сутринта, моли се и медитира до шест, взема душ и закусва с цампа – тибетска каша от печен ечемик, към която обикновено се прибавя мед и масло. При пътуванията си прекарва цялото си време в срещи. В Мелбърн през 1996 г. той провежда 17 срещи за един ден, като започва с разговор с един равин в 7:50 сутринта и завършва с вечерна лекция пред 20000 души на тема "Вътрешен мир, световен мир". При повечето си пътувания той изнася лекции върху будистката етика и практика. Не всички го разбират. При посещението си в Калифорния през 1996 г. той се разплаква със сълзи, когато някой го пита: "Кой е най-бързият път към просветлението?" В интервюта за вестници и по телевизията Далай Лама се обявява за автономност на Тибет. Той признава, че пълната независимост е невъзможна и казва, че би приел китайски контрол върху международната и отбранителна политика на Тибет, но Китай оставя думите му без отговор. Напоследък Далай Лама проучва дали принципът, използван за Хонконг – "една страна, две системи", може да се приложи и в Тибет. Междувременно той лобира пред китайските емигрантски общности – хората, които винаги ще бъдат съседи на Тибет, "освен ако не настъпи някаква гигантска геоложка промяна", завършва той със смях. В Дхармсала животът му следва по-строго разписание. Той се моли и медтира с часове всяка сутрин и вечер, но но все пак намира половин час за тренировъчния си велосипед и за телевизионните новини на Би Би Си, които лови със сателитна антена, подарък от един американски приятел. Понякога влиза в работилницата си, за да поправя счупени часовници и изобщо всеки спрял часовник в двореца. Далай Лама винаги се е увличал от технически неща. Този живот прикрива ерудицията му и рисковете, на които е изложен. Той е велик учител и в четирите основни направления на тибетския будизъм. Поради това той си е навлякъл омразата на малка фундаменталистка секта, според която трябва да участва само в ритуалите на своята собствена секта на Жълтите шапки. Според индийската полиция тази секта може би е убила трима от най-близките религиозни сподвижници на Далай Лама в стая, намираща се само на сто метра от неговия дом в началото на 1997 г. Нападението е толкова яростно, че помещението е опръскано с кръв до тавана. Един от най-миролюбивите хора в света е принуден да живее зад високи стени и железни врати, охраняван от въоръжени индийски войници.

Въпреки всичко Далай Лама е преизпълнен с оптимизъм: "Чувствам се толкова здрав, че сигурно ще живея до 100 години. А ако стане така, то ще умра в свободен Тибет". Това звучи по-скоро като пожелание, но както посочва Далай Лама, Съветският съюз издържа по-малко от 75 години и при разпадането му десетки страни получиха свободата си. Тоталитарният режим в Китай е на 48 години. Ако Далай Лама е прав за продължителността на живота на комунизма, то той може би наистина ще види пак Потала. Неговият народ ще го чака все така всеотдайно.

За автора

Тензин Гяцо е четиринадесетият и настоящ Далай Лама, духовен водач на тибетските будисти. Негово Светейшество Далай Лама XIV, Тензин Гяцо се явява духовен лидер на тибетския народ. Роден на 6 юли 1935 година в малкото селце Такцер в североизточен Тибет и е получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 година Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога. През 1937 година, вече след смъртта на Далай Лама XIII - Тубтен Гяцо, в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Лхамо Дхондруп бил признат за въплъщение на своя предшественик.